дисекция

Речник на българския език

дисѐкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дисѐкции, ж. Разрязване на тяло с научна или учебна цел.

Грешни изписвания (11)

  • десекцеа
  • десекцеъ
  • десекцея
  • десекциа
  • десекциъ
  • десекция
  • дисекцеа
  • дисекцеъ
  • дисекцея
  • дисекциа
  • дисекциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-сек-ция
членувано ди-сек-ци-я-та
мн.ч. ди-сек-ции
членувано ди-сек-ци-и-те
звателна форма