диня

мн. дѝни, ж.
1. Едногодишно тревисто растение с влачещо се стъбло и голям кръгъл плод с твърда зелена кора и сочна и сладка месеста част, обикновено червена.
2. Плодът на това растение. Купих от пазара голяма диня.
прил. дѝнен, дѝнена, дѝнено, мн. дѝнени. Динено семе.
• Нося две дини под една мишница. — Върша едновременно две различни неща.
• Слагам/подлагам/турям динена кора. — Измамвам, изигравам някого.