динго

Речник на българския език

дѝнго — съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

ср., само ед. Диво австралийско куче.

Грешни изписвания (1)

  • дингу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дин-го
членувано дин-го-то
мн.ч. —
членувано —

Връзки