династия

Речник на българския език

дина̀стия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дина̀стии, ж.
1. Монарси от един и същ род, които последователно управляват.
2. Прен. Разг. Представители на няколко поколения от едно семейство, които имат еднаква професия.

Грешни изписвания (11)

  • денастеа
  • денастеъ
  • денастея
  • денастиа
  • денастиъ
  • денастия
  • династеа
  • династеъ
  • династея
  • династиа
  • династиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-нас-тия
членувано ди-нас-ти-я-та
мн.ч. ди-нас-тии
членувано ди-нас-ти-и-те
звателна форма