димене

Речник на българския език

димене съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ме-не
членувано ди-ме-не-то
мн.ч.
членувано