дилърка

Речник на българския език

дилърка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-лър-ка
членувано ди-лър-ка-та
мн.ч. ди-лър-ки
членувано ди-лър-ки-те
звателна форма ди-лър-ке