диезче

Речник на българския език

диезче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ез-че
членувано ди-ез-че-то
мн.ч. ди-ез-че-та
членувано ди-ез-че-та-та