диез

Речник на българския език

диѐз — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. диѐзи, (два) диѐза, м. Спец. В музиката — знак, който се поставя до определена нота, за да означи повишение с половин тон.

Грешни изписвания (2)

  • деес
  • диес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ез
непълен член ди-е-за
пълен член ди-е-зът
мн.ч. ди-е-зи
членувано ди-е-зи-те
бройна форма ди-е-за
звателна форма —

Връзки