дигресия

Речник на българския език

дигресия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дигресиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. диг-ре-сия
членувано диг-ре-си-я-та
мн.ч. диг-ре-сии
членувано диг-ре-си-и-те
звателна форма