диахро̀ния
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието — съвкупност от методи за изучаване на езиковите факти в исторически план.
2. Историческа последователност в развитието на езиковите факти.
прил. диахронѝчен, диахронѝчна, диахронѝчно, мн. диахронѝчни.
1. В езикознанието — съвкупност от методи за изучаване на езиковите факти в исторически план.
2. Историческа последователност в развитието на езиковите факти.
прил. диахронѝчен, диахронѝчна, диахронѝчно, мн. диахронѝчни.
Грешни изписвания (23)
- деахронеа
- деахронеъ
- деахронея
- деахрониа
- деахрониъ
- деахрония
- деъхронеа
- деъхронеъ
- деъхронея
- деъхрониа
- деъхрониъ
- деъхрония
- диахронеа
- диахронеъ
- диахронея
- диахрониа
- диахрониъ
- диъхронеа
- диъхронеъ
- диъхронея
- диъхрониа
- диъхрониъ
- диъхрония
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ди-ах-ро-ния | |
|---|---|---|
| членувано | ди-ах-ро-ни-я-та | |
| мн.ч. | ди-ах-ро-нии | |
| членувано | ди-ах-ро-ни-и-те | |
| звателна форма | — | |