диагона̀л
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. диагона̀ли, (два) диагона̀ла, м. Спец. В геометрията — отсечка, която съединява върховете на два ъгъла, които не са прилежащи към една и съща страна на многоъгълник, или върховете на многостенник, които лежат в две различни равнини.
прил. диагона̀лен, диагона̀лна, диагона̀лно, мн. диагона̀лни.
• По диагонал (чета, разглеждам и др.). — Повърхностно, бегло, незадълбочено.
прил. диагона̀лен, диагона̀лна, диагона̀лно, мн. диагона̀лни.
• По диагонал (чета, разглеждам и др.). — Повърхностно, бегло, незадълбочено.
Грешни изписвания (7)
- деагонал
- деагунал
- деъгонал
- деъгунал
- диагунал
- диъгонал
- диъгунал
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ди-а-го-нал | |
|---|---|---|
| непълен член | ди-а-го-на-ла | |
| пълен член | ди-а-го-на-лът | |
| мн.ч. | ди-а-го-на-ли | |
| членувано | ди-а-го-на-ли-те | |
| бройна форма | ди-а-го-на-ла | |
| звателна форма | — | |