джоб

джо̀бът, джо̀ба, мн. джо̀бове, (два) джо̀ба, м.
1. Вшита в ръб или пришита върху дреха част с форма на малка торба за носене на дребни вещи.
2. Прен. Разг. Парични средства, благосъстояние.
3. Прен. Спец. В медицината — празнина, кухина, образувана при абсцесни състояния.
същ. умал. джо̀бче, мн. джо̀бчета, ср. (в 1 знач.).
• Бръквам се в джоба. — Харча без желание.
• Бъркам в джоба — (на някого). Принуждавам някого да плаща или да харчи пари.
• Влизам в джоба — (на някого). Облагодетелствам материално.
• От джоба си плащам. — От собствените си пари плащам.
• Празен ми е джобът. — Нямам пари.
• Слагам в малкия си джоб/в малкото си джобче. — Превъзхождам значително.
• Стоя с ръце в джобовете. — Бездействам, не върша нищо.
• Удрям по джоба. — Предизвиквам солидни разходи.
• Не ми е по джоба. — Много е скъпо.