джиу-джицу

Речник на българския език

джѝу-джѝцу съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Вид японска борба, включваща техники на защита и нападение, основани на сръчност и ловкост.

Грешни изписвания (3)

  • джио-джицо
  • джио-джицу
  • джиу-джицо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. джи-у-джи-цу
членувано джи-у-джи-цу-то
мн.ч. джи-у-джи-цу-та
членувано джи-у-джи-цу-та-та