джип

Речник на българския език

джип — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

джѝпът, джѝпа, мн. джѝпове, (два) джѝпа, м. Лек автомобил със стабилно окачване и висока проходимост през разнообразен терен.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. джип
непълен член джи-па
пълен член джи-път
мн.ч. джи-по-ве
членувано джи-по-ве-те
бройна форма джи-па
звателна форма —

Връзки