джин

Речник на българския език

джин съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

джѝнът, джѝна, мн. джѝнове, (два) джѝна, м.
1. Само ед. Алкохолна напитка без цвят и с аромат на хвойна, която се произвежда предимно в англо-саксонските страни.
2. Порция от тази напитка.



джѝнът, джѝна, мн. джѝнове, (два) джѝна, м. Разг. Зъл дух, зла сила.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. джин
непълен член джи-на
пълен член джи-нът
мн.ч. джи-но-ве
членувано джи-но-ве-те
бройна форма джи-на
звателна форма