джем

Речник на българския език

джем съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

джѐмът, джѐма, мн. джѐмове, (два) джѐма, м. Плодов конфитюр.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. джем
непълен член дже-ма
пълен член дже-мът
мн.ч. дже-мо-ве
членувано дже-мо-ве-те
бройна форма дже-ма
звателна форма