дефицѝт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Спец. Превишение на разходите над приходите. Бюджетен дефицит.
2. Остър недостиг на нещо необходимо, породен от разликата в размера на предлагането и търсенето. Дефицит на стоки.
прил. дефицѝтен, дефицѝтна, дефицѝтно, мн. дефицѝтни. Дефицитна стока. Дефицитна работна ръка.
1. Спец. Превишение на разходите над приходите. Бюджетен дефицит.
2. Остър недостиг на нещо необходимо, породен от разликата в размера на предлагането и търсенето. Дефицит на стоки.
прил. дефицѝтен, дефицѝтна, дефицѝтно, мн. дефицѝтни. Дефицитна стока. Дефицитна работна ръка.
Грешни изписвания (3)
- дефецит
- дифецит
- дифицит
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | де-фи-цит | |
|---|---|---|
| непълен член | де-фи-ци-та | |
| пълен член | де-фи-ци-тът | |
| мн.ч. | де-фи-ци-ти | |
| членувано | де-фи-ци-ти-те | |
| бройна форма | де-фи-ци-та | |
| звателна форма | — | |