дефектѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
дефектѝвна, дефектѝвно, мн. дефектѝвни, прил. Спец.
1. В медицината — който е с физически или психически дефекти.
2. В езикознанието — който не притежава присъщите на съответния клас форми. Дефективни съществителни имена.
1. В медицината — който е с физически или психически дефекти.
2. В езикознанието — който не притежава присъщите на съответния клас форми. Дефективни съществителни имена.
Грешни изписвания (7)
- дефективин
- дефиктивен
- дефиктивин
- дифективен
- дифективин
- дификтивен
- дификтивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | де-фек-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | де-фек-тив-ния | ||
| пълен член | де-фек-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | де-фек-тив-на | ||
| членувано | де-фек-тив-на-та | ||
| ср. р. | де-фек-тив-но | ||
| членувано | де-фек-тив-но-то | ||
| мн. ч. | де-фек-тив-ни | ||
| членувано | де-фек-тив-ни-те | ||