детритен

Речник на българския език

детрѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • детритин
  • дитритен
  • дитритин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дет-ри-тен
непълен член дет-рит-ния
пълен член дет-рит-ни-ят
ж. р. дет-рит-на
членувано дет-рит-на-та
ср. р. дет-рит-но
членувано дет-рит-но-то
мн. ч. дет-рит-ни
членувано дет-рит-ни-те