детерминизъм

Речник на българския език

детерминѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

Учение за всеобщата обективна закономерност и причинна зависимост на всички явления в природата и обществото. Учение за закономерността и причинната зависимост на човешката воля.

Грешни изписвания (15)

  • детерменизам
  • детерменизъм
  • детерминизам
  • детирменизам
  • детирменизъм
  • детирминизам
  • детирминизъм
  • дитерменизам
  • дитерменизъм
  • дитерминизам
  • дитерминизъм
  • дитирменизам
  • дитирменизъм
  • дитирминизам
  • дитирминизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-тер-ми-ни-зъм
непълен член де-тер-ми-низ-ма
пълен член де-тер-ми-низ-мът
мн.ч. де-тер-ми-низ-ми
членувано де-тер-ми-низ-ми-те
бройна форма де-тер-ми-ни-зъ-ма
звателна форма