дестилация

Речник на българския език

дестила̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Процес на частично превръщане на течност в пара, кондензиране на парата и събиране на течността за пречистване от твърди примеси или за разделяне на смеси.

Грешни изписвания (23)

  • дестелацеа
  • дестелацеъ
  • дестелацея
  • дестелациа
  • дестелациъ
  • дестелация
  • дестилацеа
  • дестилацеъ
  • дестилацея
  • дестилациа
  • дестилациъ
  • дистелацеа
  • дистелацеъ
  • дистелацея
  • дистелациа
  • дистелациъ
  • дистелация
  • дистилацеа
  • дистилацеъ
  • дистилацея
  • дистилациа
  • дистилациъ
  • дистилация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дес-ти-ла-ция
членувано дес-ти-ла-ци-я-та
мн.ч. дес-ти-ла-ции
членувано дес-ти-ла-ци-и-те
звателна форма