десничар

Речник на българския език

деснича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • деснечар
  • диснечар
  • дисничар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дес-ни-чар
непълен член дес-ни-ча-ря
пълен член дес-ни-ча-рят
мн.ч. дес-ни-ча-ри
членувано дес-ни-ча-ри-те
бройна форма дес-ни-ча-ри
звателна форма дес-ни-ча-рю