десантник

Речник на българския език

десантник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-сан-т-ник
непълен член де-сан-т-ни-ка
пълен член де-сан-т-ни-кът
мн.ч. де-сан-т-ни-ци
членувано де-сан-т-ни-ци-те
бройна форма де-сан-т-ни-ци
звателна форма де-сан-т-ни-ко