депортация

Речник на българския език

депорта̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (23)

  • депортацеа
  • депортацеъ
  • депортацея
  • депортациа
  • депортациъ
  • депуртацеа
  • депуртацеъ
  • депуртацея
  • депуртациа
  • депуртациъ
  • депуртация
  • дипортацеа
  • дипортацеъ
  • дипортацея
  • дипортациа
  • дипортациъ
  • дипортация
  • дипуртацеа
  • дипуртацеъ
  • дипуртацея
  • дипуртациа
  • дипуртациъ
  • дипуртация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-пор-та-ция
членувано де-пор-та-ци-я-та
мн.ч. де-пор-та-ции
членувано де-пор-та-ци-и-те
звателна форма