дентист

Речник на българския език

дентѝст съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. дентѝсти, м. Зъболекар.

Грешни изписвания (1)

  • динтист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ден-тист
непълен член ден-тис-та
пълен член ден-тис-тът
мн.ч. ден-тис-ти
членувано ден-тис-ти-те
бройна форма ден-тис-ти
звателна форма ден-тис-те