деноминация

Речник на българския език

деномина̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Банков термин: изменение на номиналната стойност на книжните парични знаци за опростяване на разчетните сметки. Провежда се в случай на рязко спадане на курса на книжните пари.

Грешни изписвания (47)

  • деноминациъ
  • деноменацеа
  • деноменацеъ
  • деноменацея
  • деноменациа
  • деноменациъ
  • деноменация
  • деноминацеа
  • деноминацеъ
  • деноминацея
  • деноминациа
  • денуменацеа
  • денуменацеъ
  • денуменацея
  • денуменациа
  • денуменациъ
  • денуменация
  • денуминацеа
  • денуминацеъ
  • денуминацея
  • денуминациа
  • денуминациъ
  • денуминация
  • диноменацеа
  • диноменацеъ
  • диноменацея
  • диноменациа
  • диноменациъ
  • диноменация
  • диноминацеа
  • диноминацеъ
  • диноминацея
  • диноминациа
  • диноминациъ
  • диноминация
  • динуменацеа
  • динуменацеъ
  • динуменацея
  • динуменациа
  • динуменациъ
  • динуменация
  • динуминацеа
  • динуминацеъ
  • динуминацея
  • динуминациа
  • динуминациъ
  • динуминация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-но-ми-на-ция
членувано де-но-ми-на-ци-я-та
мн.ч. де-но-ми-на-ции
членувано де-но-ми-на-ци-и-те
звателна форма