демотивация

Речник на българския език

демотивация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • демотивациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-мо-ти-ва-ция
членувано де-мо-ти-ва-ци-я-та
мн.ч. де-мо-ти-ва-ции
членувано де-мо-ти-ва-ци-и-те
звателна форма