демиург

Речник на българския език

демиург съществително име, мъжки род (тип 15a) редактиране

Значение

При гностиците — творец, създател на света; при платониците — върховен разум, творческа сила.

Грешни изписвания (1)

  • демиурк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ми-ург
непълен член де-ми-ур-га
пълен член де-ми-ур-гът
мн.ч. де-ми-ур-зи
членувано де-ми-ур-зи-те
бройна форма де-ми-ур-зи
звателна форма