деменция

Речник на българския език

демѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — упадък на интелекта поради заболяване на мозъка; слабоумие, оглупяване. Старческа деменция.

Грешни изписвания (11)

  • деменцеа
  • деменцеъ
  • деменцея
  • деменциа
  • деменциъ
  • дименцеа
  • дименцеъ
  • дименцея
  • дименциа
  • дименциъ
  • дименция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-мен-ция
членувано де-мен-ци-я-та
мн.ч. де-мен-ции
членувано де-мен-ци-и-те
звателна форма