демарш

Речник на българския език

1. дема̀рш съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • димарш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-марш
непълен член де-мар-ша
пълен член де-мар-шът
мн.ч. де-мар-шо-ве
членувано де-мар-шо-ве-те
бройна форма де-мар-ша
звателна форма

2. дема̀рш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • димарш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-марш
непълен член де-мар-ша
пълен член де-мар-шът
мн.ч. де-мар-ши
членувано де-мар-ши-те
бройна форма де-мар-ша
звателна форма