делфин

Речник на българския език

делфѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. делфѝни, (два) делфѝна, м. Морски бозайник от групата на китовете, с много добре развита централна нервна система.
прил. делфѝнов, делфѝнова, делфѝново, мн. делфѝнови.



м., само ед. Спец. В спорта — плувен стил, при който се гребе едновременно с ръцете надолу и назад.

Грешни изписвания (1)

  • дилфин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дел-фин
непълен член дел-фи-на
пълен член дел-фи-нът
мн.ч. дел-фи-ни
членувано дел-фи-ни-те
бройна форма дел-фи-на
звателна форма