деконструктивизъм

Речник на българския език

деконструктивизъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-кон-с-т-рук-ти-ви-зъм
непълен член де-кон-с-т-рук-ти-виз-ма
пълен член де-кон-с-т-рук-ти-виз-мът
мн.ч. де-кон-с-т-рук-ти-виз-ми
членувано де-кон-с-т-рук-ти-виз-ми-те
бройна форма де-кон-с-т-рук-ти-ви-зъ-ма
звателна форма