декламаторство

Речник на българския език

деклама̀торство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • декламаторству
  • декламатурство
  • декламатурству
  • деклъматорство
  • деклъматорству
  • деклъматурство
  • деклъматурству
  • дикламаторство
  • дикламаторству
  • дикламатурство
  • дикламатурству
  • диклъматорство
  • диклъматорству
  • диклъматурство
  • диклъматурству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дек-ла-ма-тор-с-т-во
членувано дек-ла-ма-тор-с-т-во-то
мн.ч. дек-ла-ма-тор-с-т-ва
членувано дек-ла-ма-тор-с-т-ва-та