декан

Речник на българския език

дека̀н съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. дека̀ни, м. Ръководител на факултет във висше учебно заведение.
прил. дека̀нски, дека̀нска, дека̀нско, мн. дека̀нски.

Грешни изписвания (1)

  • дикан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-кан
непълен член де-ка-на
пълен член де-ка-нът
мн.ч. де-ка-ни
членувано де-ка-ни-те
бройна форма де-ка-ни
звателна форма де-ка-не