дек

Речник на българския език

дек — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

дѐкът, дѐка, мн. дѐкове, (два) дѐка, м. Музикална уредба, която прави и разчита запис на аудиокасета и свързана с усилвател, позволява прослушването му.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дек
непълен член де-ка
пълен член де-кът
мн.ч. де-ко-ве
членувано де-ко-ве-те
бройна форма де-ка
звателна форма —

Връзки