дееприча̀стие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. дееприча̀стия, ср. Спец. В граматиката — неизменяема глаголна форма, която притежава глаголни и наречни признаци.
Грешни изписвания (7)
- деепречастие
- деипречастие
- деипричастие
- диепречастие
- диепричастие
- диипречастие
- диипричастие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | де-еп-ри-час-тие | |
|---|---|---|
| членувано | де-еп-ри-час-ти-е-то | |
| мн.ч. | де-еп-ри-час-тия | |
| членувано | де-еп-ри-час-ти-я-та |