деградация

Речник на българския език

деграда̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. деграда̀ции, ж. Постепенно влошаване и загубване на качествата; упадък. Деградация на личността.

Грешни изписвания (23)

  • деградацеа
  • деградацеъ
  • деградацея
  • деградациа
  • деградациъ
  • дегръдацеа
  • дегръдацеъ
  • дегръдацея
  • дегръдациа
  • дегръдациъ
  • дегръдация
  • диградацеа
  • диградацеъ
  • диградацея
  • диградациа
  • диградациъ
  • диградация
  • дигръдацеа
  • дигръдацеъ
  • дигръдацея
  • дигръдациа
  • дигръдациъ
  • дигръдация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дег-ра-да-ция
членувано дег-ра-да-ци-я-та
мн.ч. дег-ра-да-ции
членувано дег-ра-да-ци-и-те
звателна форма