дегизация

Речник на българския език

дегизация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дегизациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ги-за-ция
членувано де-ги-за-ци-я-та
мн.ч. де-ги-за-ции
членувано де-ги-за-ци-и-те
звателна форма