дегенерация

Речник на българския език

дегенера̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дегенера̀ции, ж. Израждане, влошаване или изгубване на някои качества.

Грешни изписвания (47)

  • дегенерацеа
  • дегенерацеъ
  • дегенерацея
  • дегенерациа
  • дегенерациъ
  • дегенирацеа
  • дегенирацеъ
  • дегенирацея
  • дегенирациа
  • дегенирациъ
  • дегенирация
  • дегинерацеа
  • дегинерацеъ
  • дегинерацея
  • дегинерациа
  • дегинерациъ
  • дегинерация
  • дегинирацеа
  • дегинирацеъ
  • дегинирацея
  • дегинирациа
  • дегинирациъ
  • дегинирация
  • дигенерацеа
  • дигенерацеъ
  • дигенерацея
  • дигенерациа
  • дигенерациъ
  • дигенерация
  • дигенирацеа
  • дигенирацеъ
  • дигенирацея
  • дигенирациа
  • дигенирациъ
  • дигенирация
  • дигинерацеа
  • дигинерацеъ
  • дигинерацея
  • дигинерациа
  • дигинерациъ
  • дигинерация
  • дигинирацеа
  • дигинирацеъ
  • дигинирацея
  • дигинирациа
  • дигинирациъ
  • дигинирация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ге-не-ра-ция
членувано де-ге-не-ра-ци-я-та
мн.ч. де-ге-не-ра-ции
членувано де-ге-не-ра-ци-и-те
звателна форма