девети

Речник на българския език

девѐти числително бройно име (тип 141) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • девете
  • дивете
  • дивети

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

м.р., ед.ч. де-ве-ти
м.р., ед.ч., непълен член де-ве-тия
м.р., ед.ч., пълен член де-ве-ти-ят
ж.р., ед.ч. де-ве-та
ж.р., ед.ч., членувано де-ве-та-та
ср.р., ед.ч. де-ве-то
ср.р., ед.ч., членувано де-ве-то-то
мн.ч. де-ве-ти
мн.ч., членувано де-ве-ти-те