дебитор

Речник на българския език

дѐбитор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Банков термин: лице, получило продукт или услуга, но което все още не ги е заплатило.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • дебетор
  • дебетур
  • дебитур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-би-тор
непълен член де-би-то-ра
пълен член де-би-то-рът
мн.ч. де-би-то-ри
членувано де-би-то-ри-те
бройна форма де-би-то-ра
звателна форма