дебелеещ

Речник на българския език

1. дебелѐещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • дебелеищ
  • дебилеещ
  • дебилеищ
  • дибелеещ
  • дибелеищ
  • дибилеещ
  • дибилеищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-бе-ле-ещ
непълен член де-бе-ле-е-щия
пълен член де-бе-ле-е-щи-ят
ж. р. де-бе-ле-е-ща
членувано де-бе-ле-е-ща-та
ср. р. де-бе-ле-е-що
членувано де-бе-ле-е-що-то
мн. ч. де-бе-ле-е-щи
членувано де-бе-ле-е-щи-те

2. дебелеещ — сег. деят. прич. м. р.

дебелеещ е производна форма на дебелея (сег. деят. прич. м. р.).