двуструнен

Речник на българския език

двуструнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. двус-т-ру-нен
непълен член двус-т-рун-ния
пълен член двус-т-рун-ни-ят
ж. р. двус-т-рун-на
членувано двус-т-рун-на-та
ср. р. двус-т-рун-но
членувано двус-т-рун-но-то
мн. ч. двус-т-рун-ни
членувано двус-т-рун-ни-те