двустранен

Речник на българския език

двустра̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • двостранен
  • двостранин
  • двустранин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. двус-т-ра-нен
непълен член двус-т-ран-ния
пълен член двус-т-ран-ни-ят
ж. р. двус-т-ран-на
членувано двус-т-ран-на-та
ср. р. двус-т-ран-но
членувано двус-т-ран-но-то
мн. ч. двус-т-ран-ни
членувано двус-т-ран-ни-те