дворец

Речник на българския език

дворѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. дворцѝ, (два) дворѐца, м.
1. Голямо и красиво здание, в което живее монархът с приближените си.
2. Двор 2 . 3. Голяма и красива сграда, която впечатлява с архитектурата си. Дворец на спорта.
прил. дво̀рцов, дво̀рцова, дво̀рцово, мн. дво̀рцови. Дворцов готвач.

Грешни изписвания (1)

  • двурец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дво-рец
непълен член дво-ре-ца
пълен член дво-ре-цът
мн.ч. двор-ци
членувано двор-ци-те
бройна форма дво-ре-ца
звателна форма