даскалица

Речник на българския език

даскалѝца съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. даскалѝци, ж. Жена даскал.

Грешни изписвания (7)

  • даскалицъ
  • даскълица
  • даскълицъ
  • дъскалица
  • дъскалицъ
  • дъскълица
  • дъскълицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дас-ка-ли-ца
членувано дас-ка-ли-ца-та
мн.ч. дас-ка-ли-ци
членувано дас-ка-ли-ци-те
звателна форма дас-ка-ли-це