давност

Речник на българския език

да̀вност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

давността̀, само ед., ж.
1. Спец. Срок, след изтичане на който се губи или придобива някакво право. За престъпления срещу човечеството няма давност.
2. Отдалеченост по време на възникване или създаване на нещо.

Грешни изписвания (3)

  • давнуст
  • давнос
  • давнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дав-ност
членувано дав-ност-та
мн.ч. дав-нос-ти
членувано дав-нос-ти-те
звателна форма