гърч

Речник на българския език

гърч съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гъ̀рчът, гъ̀рча, мн. гъ̀рчове, (два) гъ̀рча, м. Внезапно спонтанно свиване на мускул, придружено със силна болка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гърч
непълен член гър-ча
пълен член гър-чът
мн.ч. гър-чо-ве
членувано гър-чо-ве-те
бройна форма гър-ча
звателна форма