гърне

Речник на българския език

гърнѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. гърнѐта, ср.
1. Издут, дълбок глинен съд с широк отвор.
2. Съд за ходене по нужда; цукало.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • гарне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гър-не
членувано гър-не-то
мн.ч. гър-не-та
членувано гър-не-та-та