гъдел

Речник на българския език

гъ̀дел — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Чувствителност на кожата при леки докосвания, придружена с реакция на потреперване, смях. Имаш ли гъдел?
2. Прен. Разг. Слабо място, слабост на човек.
• Гъдел ме е. — Разг. Имам гъдел; изпитвам гъдел.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • гъдил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гъ-дел
непълен член гъ-де-ла
пълен член гъ-де-лът
мн.ч. гъ-де-ли
членувано гъ-де-ли-те
бройна форма гъ-де-ла
звателна форма —

Връзки